Най-доброто оръжие е това, което винаги ти е под ръка.
Така е и с ножчето, бинокъла, фотоапарата, камерата, GPS-а и пр. полезни джаджи от ежедневието.
По-големите като размер и тегло винаги са по-мощни и удовлетворяващи завишени изисквания. Да, размерът има значение.
В две посоки обаче - мощният, добре натъпкан с повече функции и екстри уред може да се окаже вкъщи или в колата точно когато ни е необходим! Поради неудобството от по-големия размер сме решили да не го разнасяме със себе си в този момент, а точно тогава той се е оказал нужен!
Така е и с фенерчето за ежедневна употреба.
Започнах да го избирам по размер и цена.Да е малко и не много скъпо (съвсем евтино не трябва да бъде, защото както знаем всички - хубавите и евтините неща се продават в два различни магазина!).
Да работи с обикновена батерия също беше важно за мен, с оглед на оперативната и бърза замяна при необходимост. (Тогава все още си мислех, че смяната на батерията ще е честа, като при едновремешните фенери).
Разбира се, удароустойчивостта и водоустойчивостта също са важни условия. За какво му е на човек фенерче, което умира при първото изпускане или намокряне?
Водейки от горните изисквания, си харесах Olight T 15 .
В характеристиките пишеше, че има 4 режима на светене, някакви там луксове ли, лумени ли - данни, чужди на пълния лаик, какъвто съм аз.
Фенерчето пристигна бързо с куриера. Още при разопаковането му започнаха приятните изненади. В комплекта имаше два резервни О-пръстена и бутонче за включване, тънка, но здрава каишка за ръка, както и много приятно калъфче. Нищо човешко не ми е чуждо - и аз се радвам на малките безплатни бонуси!
Идеално се побира в джоба, теглото му не се усеща.
Четирите му режима са икономичен, силен, още по-силен и стробоскоп, който е много гаден и е супер за дразнене и тормоз на приятели и роднини в тъмното, както и за стресиране и прогонване на улични кучета. Превключването на режимите става лесно и бързо.
Отначало, като истински икономичен българин го ползвах на слабото светене, за да не ми падне бързо батерията. После, философски заключих, че няма да живея вечно и го превключих на силното.
Колата ми стои в подземен гараж, без осветление (цялото огромно подземно гаражно пространство също е без осветление - знаете как съседите се привличат като нощни пеперуди от работещи ел.крушки и колко бързо ги отнасят у дома си). Преди се придвижвах до гаража с фенерче от ключодържател, светлината от телефона, опипом като прилеп по стените, броейки вратите.
Сега, благодарения на новия ми приятел вътре става светло като ден. Светлината е съизмерима с автомобилен фар.
Навън също е отличен. Различават се детайли на около 50 метра съвсем спокойно. Може би и по-далече. Runtime? Вееери лонг!
Нарочно се мъча да изтощя батерията - все още не успявам. Все още си е същата, която сложих в началото, преди няколко месеца. Може би ако го оставя да свети денонощно, ще се изтощи, но не виждам смисъла.
Няколко думи за удароустойчивостта и херметичността.
Любимите ми вещи най-много страдат при мен, заради двете ми леви ръце. Аз ли много ги изпускам, те ли се мъчат да избягат не знам, но доста често се налага да изпитват неумолимата сила на земното притегляне. И сякаш нарочно - все върху твърди повърхности като бетон, теракот и разни каменни настилки.
Много здрави са материалите, от които е направено това фенерче! Външно почти не личат следи от тежкия му каскадьорски живот. Може би ако ползвам каишката за ръка няма да е така, но винаги решавам, че само ще светна за малко и няма смисъл да губя време да го нанизвам на китката и то вземе, та се хвърли на земята.
И от вода не се бои! Никак!
Страхотен малък и верен приятел е това фенерче! Дано не го загубя някъде (разбра се, че не мога да го счупя) и да остане при мен дълги, дълги години!
