С колегата Олайт се познаваме отдавна и сме си говорили доста за оръжия, самозащита, тактически джаджи и прочее в този дух, та наскоро той се запали доста по тактическите химикалки и реши да внесе няколко модела. Като обобщение на разговорите ни, а и за да представя конкретния модел, който оценявам положително, тук ще споделя някои виждания.
Тактическите химикалки и самозащитата
Нека започна с един от най-дискутираните въпроси покрай този инструмент. От моя личен опит и от опита на познати и приятели, мога да кажа следното: не смятам "тактическата" химикалка за оръжие или ефективно средство за самозащита. Не вярвам, че с нея може да се спре що-годе мотивиран и/или въоръжен нападател. Агресията предполага използване на преобладаваща сила, включително оръжие и заради това средството ни трябва да има реална възможност да стопира. Звучи като антиреклама? Не. Просто всеки инструмент си има определен набор приложения и неразбирането им или рекламата, че е подходящ за други, е заблуждаваща. Така е и с хладното оръжие, така е и с гладкоцевните пушки, различните муниции и т.н. Човек трябва да е наясно с възможностите им и тогава може да ги използва с надежда за успех.
И така какво може да се очаква от химикалката в ситуация на конфликт и заплаха от насилие? Единствените реални зони за поражение, попадението в които бих могло да стопира са очите и гърлото. Може би слабините. Ако сте достатъчно натрениран и ползвате такава техника, може да се целят нервите от вътрешната страна на ръцете и други меки участъци. (Такъв тип техники има в много филипински бойни системи за бой с празна ръка, като Панантукан, Пангамут/Думог и др., където ударите в бицепса и нервите се наричат "gunting", т.е. ножица, заради кръстосаното движение на ръцете, има ги в Силат, някои японски бойни изкуства и др.) Това е един вид "армиране" на юмрука, т.е. приложение на химикалката в ръкопашен бой срещу невъоръжен противник. Представете си химикалката като вид бокс, макар че това сравнение е доста условно. Според мен от гледна точка на възможностите си, тя не може да бъде еквивалент на един приличен боен нож, например кама.
Какво я прави тактическа обаче? Нейната здравина и надеждност като конструкция и някои други функции, а не възможността за удряне. Можете да удряте с всеки що-годе здрав и заострен Parker. В книгата си The Logic Of Steel: A Fighter's View of Blade and Shank Encounters Джейм Лафонд изследва случаи на реално използване на остриета и друго мушкащо и режещо оръжие в района на родния му Балтимор и се оказва, че химикалките и моливите са много типични и често използвани от криминала видове shanks, т.е. мушкащи пособия. Ето един цитат от книгата: "[i]Top-quality weapons are rarely used in real fights. Even such marginal quality weapons as my 20-year-old Bowie—which I use to cut down trees and butcher hams—account for less than 4 percent of the weapons identified in this study. The incidence of high-quality blade use is statistically zero! Now, let’s put a price tag on the most common weapons in the knifer’s arsenal: box cutter, $1.25; utility knife, $1.99; [b]pencil, 15 cents[/b]; 3 1/2- to 4-inch folding lock blade, $5.00. Perhaps the only redeeming quality demonstrated by your neighborhood knifer is that he is a conservative investor.[/i]" (LaFond, 2001, p.5) Според статистиката му от 7 случая на нападение с молив/химикалка във всички са причинени наранявания, а смърт -- в 14% от случаите. За сравнение той използва конфликти с дълго оръжие като мечове, като се оказва, че ранени е имало само в 27% от случаите, а смърт -- в 9%. 100% от въоръжените с химикалки/моливи са действали като агресори, били са тинейджъри и младежи, никой от тях не е бил пиян, 86% от сблъсъците са станали в училище или зад решетките, докато 55% от "меченосците" са били пияни, оръжието са е използвало за самозащита у дома или за вдигане на егото и всички те са били мъже. Смъртните случаи с молив са станали чрез промушване на лявото око (при конфликтите с дълго оръжие има случай на обезглавяване). Моливът е бил използван за нападение при ограничено пространство, скрито и хищнически (LaFond, 2001, p. 7-8)
Всичко това идва да покаже няколко неща. Първо, че за да можеш да мушкаш наистина химикалката ти трябва да е остра. Второ, че предмети от този тип се ползват реално за агресия, трето, че критерият за мушкане не прави химикалката тактическа. Ако тя има карбиден накрайник за чупене на стъкла, фенер или мастило, което може да пише при висока влажност ( т.нар. all-weather pen), химикалката става все по-тактическа.
Нека сега разгледаме конкретния модел.
Общ вид и характеристики
Алуминиева, от стандартния за този вид химикалки авиационен алуминий, здраво направена, с достатъчно голяма и качествена резба от 4 канала. Лека, не създава неприятно усещане за тежест. Елегантен цялостен дизайн и пропорции.
Химикалката се състои от три части, без да броим клипса: капаче, след чието отвиване получавате два остри края, единият от които е пишещ, и основно тяло, в което се намира пълнителят. За да го смените трябва да отвиете предната част, тази, от която се подава върхът на пълнителя. Химикалката разполага с клипс, закрепен с два торкса, достатъчно голям и гъвкав. По принцип не харесвам този вид закрепване, защото на друга химикалка изскубнах клипса като го закачих на по-дебел колан, но този е направен по-хубаво и това едва ли ще стане. Капачката има оригинална насечка, която, въпреки моите очаквания, не позволява на ръката да се изплъзва и е функционална без да е груба или неприятна на допир и без да има шанс да ви скъса джоб. На върха на капачката има приятно заобляне, което не ръби и дава възможност комфортно да си разположиш палеца в обратен хват.
Както и повечето тактически химикалки, тази се стеснява плавно към върха, като преди него има още един участък с хоризонтални, последвани от вертикални насечки, които също биха задържали изпускането, ако се е стигнало дотам. Върхът е отделен от останалата част на корпуса с вдлъбнат участък, като самият той е предназначен по-скоро за удар, отколкото за пробиване. Химикалката няма никакви грапави части, които да дерат и късат дрехи или джобове.
Хватове
Не обичам изчанчените хватове на ножове. Не харесвам хват с три пръста, обичам инструментът да хванат плътно и да стои здраво в ръката. За разлика от по-големите ножове, тази химикалка позволява хват с опора в дланта, понеже е по-къса от един 20 см нож, освен това кръглата ѝ форма я балансира по-добре.
При обратен хват, който бих предпочел за такъв инструмент, може да се постави палец отгоре, което е предвидено и комфортно.
При прав хват предпочитам да ориентирам клипса по този начин, стои по-удобно в дланта.
Ето го и хватът с опора в средата на дланта, за мушкащо движение напред.
И накрая, най-опасният и широко приложим хват: този за писане.
За разлика от химикалката ми на Смит, която на мястото, където трябва да се хване, има резба, CooYoo е гладка, удобна, не ръби и е с пропорционална дебелина -- нито дебела, нито тънка. Това не уморява ръката и радва. Моята пише черно.
Заключение
Доста добри цялостни пропорции и баланс, изненадващо лека химикалка, с добре направени части, функционална насечка. Единственото по което отстъпва на старата ми Smith&Wesson е, че разполага с по-тъп връх. Аз харесвам по-острите, но това си е изцяло лично предпочитание. O:-) По отношение на клипс, резби и пропорции CooYoo е по-добрият избор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар